GPS 42° 55' N, 25° 44' E / +359 6158 2224 / office@elenaholiday.com

За региона

Еленска община е богата на горска растителност-дъб, габър, явор, липа, бук и др. Като техни

спътници се срещат бряст, клен, ясен, череша, круша.

Дивечовото разнообразие е голямо. От едрия дивеч са разпространени сърната и благородният елен,  дивата свиня, мечки, вълци, чакали, лисици, язовци, белки, златки и др.

Представители на дребния дивеч са зайци, яребици, пъдпъдъци и др. Тук се срещат  ястреби, соколи и множество дребни птички.

На територията на община Елена са разположени два резервата – “Бяла крава”, разположен върху землището на с. Костел и резерват “Хайдушки чукар” в землището на с. Буйновци.

В реките се срещат мряна,кефал, балканска и дъгова пъстърва. В язовир “Йовковци” се развъжда шаран, каракуда, платика, толстолоб, сом, бяла риба и др.

На територията се предлага ловен туризъм.

Историческо и културно наследство

Елена е един от малкото български градове, които са успели да съхранят значителна част от своето културно и архитектурно наследство, изразено както в големия брой сгради – паметници на културата от различни архитектурни периоди от историята на България, така и в архитектурата на улиците, с тяхното застрояване и настилка.

  1. музеен комплекс “Даскалоливница”,
  2. “Поп Никеловата къща”,
  3. “Дом на културните дейци”,
  4. “Камбуров хан”,
  5. “Златевата къща”,
  6. “Гуневата къща”
  7. църквите “Св. Никола” и “Успение Богородично”,

Поп Никoловата къща е една от най-характерните сгради в Еленския край.

Строена е през първата половина на XIX в. /около 1830г./.

Камбуровият хан е преместен при изграждането на музейния комплекс от

близкото село Йовковци и носи името на своя собственик Стоян Камбура.

Църквата “Свети Никола” е най-старата в града. Тя е паметник на културата с

национално значение. Построена е в началото на XVI в., но през 1800 г. при нашествие

на кърджалиите е опожарена. Възстановяването и обновяването й се осъществява през

1804 г. когато се вкопават основите на църквата под земята. Това води до една

невероятна акустика, използваща се днес от редица църковни хорове. Забележителни са

и стенописите, които са били реставрирани продължителен период от време до 1986 г.

Църквата “Успение Богородично” е разположена в непосредствена близост до църквата

“Свети Никола”. Тя е втора по големина в северна България.

” Рождество Богородично” е другата църква в града, разположена в централната

му част. Като стожер на християнството и националната идентичност тя е още едно

доказателство за богатото културно наследство на гр.Елена.

Друг уникален ансамбъл са “Разсукановите къщи” – пет сгради под един покрив,

образуващи цялостен градоустройствен комплекс, който оформя облика на цялата

улица.

Но безспорно най-забележителна е родната къща на бореца за църковна

независимост Иларион Макариополски, където по-късно през 1856 г. е роден видният

български поет и сатирик Стоян Михайловски. Със своята забележителна архитектура,

невероятната етнографска експозиция, къщата-музей привлича множество туристи

дошли да се насладят на прелестите на Еленския балкан.

  • Празник на град Елена- 21 май- “Свети равноапостоли Констанин и Елена”.

Организират се изложби, концерти, футболни срещи между ветерани, конкурс

“Царица Елена”, детски празници, директни излъчвания по програма “Хоризонт” наБНР и др;

  • Неювски събор– на 1 май се провежда възстановеният традиционен събор на

Неювската поляна с богата концертна програма и народно веселие;

  • Общински събор на народните читалища – своеобразен завършек на

творческия сезон за самодейните колективи на читалищата е провеждането му всяка

година на 24 май на сцена на читалище от общината. Тази година домакин беше

читалището в село Костел, а на следващия пети събор- читалището в село Константин

  • Балканът пее и разказва – дружбата между балканските градове Елена,

Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково датира от векове, но в наши дни тя

придоби по-голяма широта чрез сближаването им в един общ празник под девиза

“Балканът пее и разказва”.

  • Поклонението до Капиновския манастир през месец юли е свързано с

дейността на манастирите “Свети Николай” и “Свети Илия” и подкрепата от еленчани

през вековете. Отслужва се молебен и водосвет за здраве и благополучие на еленчани.

Освещава се и се раздава курбан

  • Празник на Еленския балкан се организира в два дни през месец юли . Той

включва провеждане на туристически поход и колокрос от село Мийковци, през хижа

“Чумерна”, до връх “Чумерна”, забавни игри и състезания. На втория ден се провежда

събор на самодейните състави от клубовете на пенсионера “На юг и север от Балкана”;

  • Ден на народните будители– първи ноември се чества с особена почит от

еленчани, защото еленската Даскалоливница, създадена през 1843 година, е първото

класно училище в България;

  • “Бягането”– на 5 декември всяка година населението се покланя пред подвига и

внушителните паметници на загиналите при село Марян и западния край на града с

шествие, останало в историческата памет на еленчани като “Бягането”.

Недооценено в българската история е мястото на боевете през 1877 г. при град

Елена по отношение на крайния изход на войната. На 4 и 5 декември 40-хилядната

войска на Сюлейман паша настъпва от изток в посока Търново и Плевен. Градът ни е

опожарен, но настъплението е спряно.