Еленска община е богата на горска растителност-дъб, габър, явор, липа, бук и др. Като техни
спътници се срещат бряст, клен, ясен, череша, круша.
Дивечовото разнообразие е голямо. От едрия дивеч са разпространени сърната и благородният елен, дивата свиня, мечки, вълци, чакали, лисици, язовци, белки, златки и др.
Представители на дребния дивеч са зайци, яребици, пъдпъдъци и др. Тук се срещат ястреби, соколи и множество дребни птички.
На територията на община Елена са разположени два резервата – “Бяла крава”, разположен върху землището на с. Костел и резерват “Хайдушки чукар” в землището на с. Буйновци.
В реките се срещат мряна,кефал, балканска и дъгова пъстърва. В язовир “Йовковци” се развъжда шаран, каракуда, платика, толстолоб, сом, бяла риба и др.
На територията се предлага ловен туризъм.
Историческо и културно наследство
Елена е един от малкото български градове, които са успели да съхранят значителна част от своето културно и архитектурно наследство, изразено както в големия брой сгради – паметници на културата от различни архитектурни периоди от историята на България, така и в архитектурата на улиците, с тяхното застрояване и настилка.
- музеен комплекс “Даскалоливница”,
- “Поп Никеловата къща”,
- “Дом на културните дейци”,
- “Камбуров хан”,
- “Златевата къща”,
- “Гуневата къща”
- църквите “Св. Никола” и “Успение Богородично”,
Поп Никoловата къща е една от най-характерните сгради в Еленския край.
Строена е през първата половина на XIX в. /около 1830г./.
Камбуровият хан е преместен при изграждането на музейния комплекс от
близкото село Йовковци и носи името на своя собственик Стоян Камбура.
Църквата “Свети Никола” е най-старата в града. Тя е паметник на културата с
национално значение. Построена е в началото на XVI в., но през 1800 г. при нашествие
на кърджалиите е опожарена. Възстановяването и обновяването й се осъществява през
1804 г. когато се вкопават основите на църквата под земята. Това води до една
невероятна акустика, използваща се днес от редица църковни хорове. Забележителни са
и стенописите, които са били реставрирани продължителен период от време до 1986 г.
Църквата “Успение Богородично” е разположена в непосредствена близост до църквата
“Свети Никола”. Тя е втора по големина в северна България.
” Рождество Богородично” е другата църква в града, разположена в централната
му част. Като стожер на християнството и националната идентичност тя е още едно
доказателство за богатото културно наследство на гр.Елена.
Друг уникален ансамбъл са “Разсукановите къщи” – пет сгради под един покрив,
образуващи цялостен градоустройствен комплекс, който оформя облика на цялата
улица.
Но безспорно най-забележителна е родната къща на бореца за църковна
независимост Иларион Макариополски, където по-късно през 1856 г. е роден видният
български поет и сатирик Стоян Михайловски. Със своята забележителна архитектура,
невероятната етнографска експозиция, къщата-музей привлича множество туристи
дошли да се насладят на прелестите на Еленския балкан.
- Празник на град Елена- 21 май- “Свети равноапостоли Констанин и Елена”.
Организират се изложби, концерти, футболни срещи между ветерани, конкурс
“Царица Елена”, детски празници, директни излъчвания по програма “Хоризонт” наБНР и др;
- Неювски събор– на 1 май се провежда възстановеният традиционен събор на
Неювската поляна с богата концертна програма и народно веселие;
- Общински събор на народните читалища – своеобразен завършек на
творческия сезон за самодейните колективи на читалищата е провеждането му всяка
година на 24 май на сцена на читалище от общината. Тази година домакин беше
читалището в село Костел, а на следващия пети събор- читалището в село Константин
- Балканът пее и разказва – дружбата между балканските градове Елена,
Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково датира от векове, но в наши дни тя
придоби по-голяма широта чрез сближаването им в един общ празник под девиза
“Балканът пее и разказва”.
- Поклонението до Капиновския манастир през месец юли е свързано с
дейността на манастирите “Свети Николай” и “Свети Илия” и подкрепата от еленчани
през вековете. Отслужва се молебен и водосвет за здраве и благополучие на еленчани.
Освещава се и се раздава курбан
- Празник на Еленския балкан се организира в два дни през месец юли . Той
включва провеждане на туристически поход и колокрос от село Мийковци, през хижа
“Чумерна”, до връх “Чумерна”, забавни игри и състезания. На втория ден се провежда
събор на самодейните състави от клубовете на пенсионера “На юг и север от Балкана”;
- Ден на народните будители– първи ноември се чества с особена почит от
еленчани, защото еленската Даскалоливница, създадена през 1843 година, е първото
класно училище в България;
- “Бягането”– на 5 декември всяка година населението се покланя пред подвига и
внушителните паметници на загиналите при село Марян и западния край на града с
шествие, останало в историческата памет на еленчани като “Бягането”.
Недооценено в българската история е мястото на боевете през 1877 г. при град
Елена по отношение на крайния изход на войната. На 4 и 5 декември 40-хилядната
войска на Сюлейман паша настъпва от изток в посока Търново и Плевен. Градът ни е
опожарен, но настъплението е спряно.